Бор

Борът е първият представител на III A гpyna. B кристално състояние той се отличава с голяма твърдост, високи температури на топене и кипене и не се среща в чисто състояние. В аморфно състояние борът е тъмнокафяв прах При 1000°C ce получава негова а-ромбоедрична, а при 1500°C В-ромбоедрична модификация. Борът има и особено свойство да абсорбира радиация и да се проявява като полупроводник. Минералите (боракс, кернит, сасолин) на химичния елемент бор не са в изобилие, като най-голямото известно до момента находище се намира в Турция.

Химични свойства

Борът се окислява лесно, като при реакцията се получава борен оксид:

Също така реагира с водорода и резултатът е борен хидрид, чиито молекули могат да образуват асоциати на основата на ковалентни мостови връзки и се получават полимери с общи формули и с общо

название-борани:

Борът образува борати със стопилки на алкални основи:

Аморфният бор НЕ може да реагира с концентрирани разтвори на алкални основи за разлика от аморфния:

Окислително-редукционни реакции са възможни при високи температури:

Съединения на бора

Други важни съединения на бора са борният карбид (тетраборен карбид) и борният нитрит, които са керамични материали и същевременно са едни от най-твърдите вещества познати на човека (след диаманта). Използват се в броните на военните машини и в бронежилетките, както и в тактическите щитове. Борният карбид може да се използва и при изграждането на атомни централи или убежища за защита от атака с неутронна бомба.

Обикновено борната киселина се получава директно при взаимодействието на боракс и солна киселина.