Алуминий

Алуминият притежава много добра електропроводимост, която съчетана с малката му плътност (2,7 g/cm3), го превръщат в изключително полезен 3a производството на проводници. Неговата мекота го прави леко обработваем механически и той може да се валцува лесно на тънки писти и дори на алуминиево фолио за опаковки. В природата е възможно да бъде открит и като съставна част на рудите и полезните изкопаеми боксит, каолин, а също и в някои скъпоценни камъни като рубин и сапфир.

Алуминият е главна съставка на множество леки сплави, като например дуралуминий (Al, Cu, Mg, Mn, Si, Fe) и силумин (Al, Si). Той и сплавите му се използват навсякъде в ежедневието, леката и тежката промишленост фолио, кутийки за напитки, съдове за готвене и хранене, дограма, автомобилостроене, самолетостроене и дори изработката на

космически апарати и кораби.

2020-03-23%2520(10)_edited_edited

1/1

Химични свойства

Алуминият не взаимодейства при обикновени условия с въздух и вода и това определя голямата му корозионна устойчивост. Причината за това е, че на повърхността на метала, алуминиевите атоми взаимодействат с кислорода, образува се тънка кора от алуминиев оксид, който пречи на реакция да протече докрай. Химичният елемент се пасивира. Но ако металът е прахообразен и се поднесе на пламък, заради силното му сродство към кислорода, се наблюдава бурна реакция и алуминият изгаря при висока температура и с ярка светлина процесът е екзотермичен.

Заради бурното му участие в окислително-редукционни реакции при наличието на кислород и пламък, алуминият влиза в състава на множество композиционни пиротехнически материали (термити), които се използват за бързо, енергично, високотемпературно и краткотрайно изгаряне, като например при фойерверките. Алуминият има толкова голям афинитет към кислорода, че може да го отнема ОТ оксидите на НЯКОИ метали, като да речем желязото.

Термитните смеси са обект на изучаване и употреба от алуминотермията, която представлява метод за получаване на метали и неметали, а също и сплави чрез редуциране на техните окиси с помощта на алуминий, при което се отделя голямо количество топлина. Методът може да се употреби за спояване (заваряване) на метални конструкции. Например, много често се използват за заваряване на железопътни линии на място. За целта се употребява термоустойчив керамичен съд с термит и желязо. При изгарянето на термита, желязото се разтапя и се излива в празнината между двата заварявани метала.

Пасивиращият оксиден слой може да се отстрани с натриева основа. Това позволява на алуминия да реагира с различни киселини и водата. Освен всичко, той може да влезе в реакция и с разтвор на натриев хидроксид. Затова ако почиствате от мазнини и органични налепи решетките на респиратора си от кухненската печка, като ги накисвате в натриева основа, постарайте се да не ги държите до сутринта, защото ще изтънеят като мрежичка за коса.

Съединения на алуминия

Алуминиевият оксид е бял, неразтворим във вода, има амфотерен характер и се среща в природата под формата на минерала корунд, който представлява твърди кристали. Ако кристалите са оцветени в синьо се наричат сапфири, а ако са червени-рубини.

Алуминиев оксид може да се получи при високотемпературно нагряване (980 градуса по скалата на Целзий) на алуминиев хидроксид.

Алуминиевият хидроксид е бяло пихтиесто вещество има амфотерен характер и взаимодейства както с киселини, така и с основи.

Той може да бъде получен от натриев алуминат и вода или вместо вода въглероден диоксид. На практика се получава при смесване на разтвори съдържащи алуминиеви и хидроксидни йони:

Солите на алуминия съществуват предимно като кристалохидрати и са добре разтворими във вода. При смесването на разтвори на калиев сулфат кристалохидрат и алуминиев сулфат кристалохидрат, след изкристализиране на сместа се получава калиево-алуминиева (обикновена) стипца двойна сол.