Калай
Калаят е мек сребристобял метал, който е познат на човека още дълбока древност. В зората на цивилизацията нашите далечни прадеди открили, че при смесването на калай и мед се получава сплав, която има доста различни свойства от тези на съставящите я метали. Новополучената сплав се нарича бронз, а нейното значение за човека е било толкова голямо в миналото, че има цяла историческа епоха наименуваната на нея Бронзовата епоха.
_edited.jpg)
Калаят съществува в две алотропни форми, като бялата е с метални свойства, a сивата е с полупроводникови характеристики. При обикновени условия калаят не реагира с водата и кислорода от въздуха, заради което в миналото медните съдове за готвене се калайдисвали. Въпреки това при нагряване се наблюдава реакция и с двете вещества, като в резултат се получава калаен диоксид. Калайдисването се прилага също и при консервните кутии, за да не ръждясват.
Калаят взаимодейства с разредени неорганични киселини, но много бавно, докато реакцията с концентрираните протича по-лесно:
Концентрираната сярна киселина окислява при нагряване калая от О-ва до 4+ степен на окисление:
.png)
Амфотерните свойства на калая му позволяват да реагира с алкални хидроксиди и да образува комплексни съединения:
.png)
Интересен факт е, че от латинско название на калая произлиза и думата станиол, но в действителност това метално фолио се прави от алуминий. Самият калай пък се добива от минерала каситерит при редукция с кокс.
.png)
Антикорозионните свойства на калая днес прод ължават да се използват в редица промишлености, а припойващите му качества, го правят подходящ за спояване на множество метали, което му осигурява приложение в електрониката.
