В природата елементно олово не се среща, а само под формата на съединения. Най-разпространеното от тях е галенитът. Добиването на олово е трудоемък и замърсяващ процес, но въпреки това то се използва още от дълбока древност. Имайки предвид токсичността му и тази на съединенията му, не винаги този полезен метал е бил използван по правилния начин. Например в древен Рим водопроводите са били покрити или изцяло направени от олово, а един от любимите подсладители на императорите бил оловният ацетат. През средновековието олово се използвало за укрепването на важни сгради и постройки. В недалечното минало много популярни са били играчките изработени от него и дори съдове за хранене. A в още по-близки времена са се произвеждали масово оловни бои за бита.

 

Днес употребата на оловото не е спаднала, но се правят опити да се ограничи вредното му въздействие върху околната среда и човека. Обикновено то се използва в оловните плочи, които служат като защитни екрани от радиация, там където има такава (атомните реактори). Все още се произвеждат оловни акумулатори и дори куршумите на огнестрелните оръжия продължават да разчитат на оловото, както е било столетия назад. Освен това хобита и професии като риболова са също зависими от оловните тежести.