![Octopuses-69872[1].gif](https://static.wixstatic.com/media/c110c4_d7f22568280640c68150321720727022~mv2.gif)
Марианската падина е най-дълбоката известна засега океанска падина, както и най-дълбокото място в земната кора. Намира се в Тихия океан между Япония и Папуа Нова Гвинея, в непосредствена близост източно от Северните Мариански острови. Марианската падина е дълбока 11 100 м и дълга 2550 км. Дъното ѝ се намира на 6366,4 км от центъра на Земята. Марианската падина е границата, на която се засичат две тектонски плочи – Тихоокеанската влиза под Филипинската.
Марианската падина не е просто дълбока бразда в океанското дъно – тя бележи местоположението на една субдукционна зона. Субдукционните зони се образуват, когато част от океанското дъно – в случая Тихоокеанската плоча – се подпъхне под друга – Филипинската. Една от причините Марианската падина да е толкова дълбока, обяснява Стърн, е най-старото морско дъно, което се намира в западната част на Тихия океан. То е на 180 милиона години. Дъното на океана се формира от лавата по граничните ръбове на океанските плочи. Когато е прясна, е сравнително топла и подвижна: движи се по повърхността на лежащата под нея мантия.
Остарявайки, тя се отдалечава от източника си, охлажда се и става все по-плътна, като по този начин слиза още по-надолу. Такъв е случаят с Марианската падина. Сред причините, които правят дългата 2550 километра падина толкова дълбока, е и фактът, че тя се намира далеч от каквато и да е голяма земна маса, което означава, че е далеч от калните речни устия. „Много други дълбоки падини са запълнени със седимент. Близките разломни линии пък оформят Тихоокеанската плоча на мястото на падината така, че тя потъва по-стръмно от други субдукционни зони.
