

![4-Guys-On-TriesteGuam-1959[1]](https://static.wixstatic.com/media/c110c4_a19792f402254e368259e35d72c2ce66~mv2.jpg/v1/fill/w_980,h_872,al_c,q_85,usm_0.66_1.00_0.01,enc_avif,quality_auto/c110c4_a19792f402254e368259e35d72c2ce66~mv2.jpg)
![20130122.kjbfkrnhko[1]](https://static.wixstatic.com/media/c110c4_fa440abd81b9442ab1731ad2a3423634~mv2.jpg/v1/fill/w_716,h_583,al_c,q_85,enc_avif,quality_auto/c110c4_fa440abd81b9442ab1731ad2a3423634~mv2.jpg)

Батискафът „Триест” е спуснат във водата през август 1953 г. Получава името си от италианския град Триест, където са произведени повечето от неговите съставни части.
Батискафът представлява херметично сферично стоманено тяло за екипажа с диаметър 2,16 м и дебелина на стената 127 мм, прикрепено към голяма цистерна с бензин с дължина 15 м и обем 85 куб. м. Теглото на „Триест” във въздуха е 13 тона, а във водата – 8 тона.
Бензинът е с по-малка плътност и относително тегло от водата (80%) и е изключително устойчив на компресия поради липсата на разтворен въздух в него, което го прави много подходящ при високо дълбоководно налягане. Резервоарът с по-леката течност осигурява подемна сила, подобно на дирижабъл. В него също така могат да се поместват баластни цистерни, акумулатори и маневрени двигатели. Апаратът се потапя с помощта на баласт и изплава след освобождаване от него.
Когато „Триест” се спуска с Пикар и Уолш към дъното, той три пъти спира, срещайки невидимо препятствие по пътя. Причината е в рязкото скокообразно увеличение на плътността на водата. В океана по правило с увеличаване на дълбочината се намалява температурата на водата и се повишава нейната соленост, в резултат на което се увеличава нейната плътност. На определени дълбочини това става скокообразно. Такива слоеве в океана са един или два. При спускането с „Триест” е открит и трети такъв слой. Тъй както при балоните, за да продължи издигането, се изпуска водород или хелий, при „Триест” е изпускано определено количество бензин, което прави апарата относително по-тежък и спускането продължава.

Жак Пикар (1922-2008) е океанолог и за проектиране на „Триест” работи с баща си Огюст Пикар - швейцарски физик, изобретател и изследовател, експериментатор на плавателни методи, основаващи се на разликата в налягането. (Баща му е подобрил рекорда за най-висок полет с балон в атмосферата през 1931-1932 година. Така че семейство Пикар е подобрило двата рекорда: за най-висока височина на полет с балон и най-дълбоко гмуркане в океан.)
![6fccc2519b[1].jpg](https://static.wixstatic.com/media/c110c4_d5486dffd45c4487b33a760190c4dae7~mv2.jpg/v1/fill/w_205,h_286,al_c,q_80,usm_0.66_1.00_0.01,enc_avif,quality_auto/6fccc2519b%5B1%5D.jpg)
Океанографът Дон Уолш (роден през 1931), тогава лейтенант към Военноморските сили на САЩ, е другият изследовател, качил се на батискафа „Триест”. Той отдава повече от 50 години на океаноложките научни изследвания и е признат от списание Life за един от великите откриватели в света.
![kinopoisk.ru-Don-Walsh-2127193[1].jpg](https://static.wixstatic.com/media/c110c4_28d0e7c262e64fe38a43a3f15e0cb3ff~mv2.jpg/v1/fill/w_260,h_248,al_c,q_80,usm_0.66_1.00_0.01,enc_avif,quality_auto/kinopoisk_ru-Don-Walsh-2127193%5B1%5D.jpg)