Азот

При обикновени условия азотът е газ (N2) без цвят и миризма, който съставлява 2/3 от атмосферата на нашата планета. Освен това е разпространен под формата на химични съединения (главно соли) в земната кора и във водоемите. Накрая, но не на последно място, азотните атоми са част от много органични молекули, като едни от най-важните са аминокиселините изграждащи живите организми на Земята и нуклеиновите киселини носители на наследствената информация.

Химични свойства

Химически азотът е типичен неметал, който образува киселинни оксиди и киселини. Той е отличен окислител, чиято електроотрицателност е трета по големина след флуора и кислорода. При обикновени условия реагира с алкални, a при по-високи температури и с алкалоземни метали, в резултат на което се получават нитрити:

Запаленият магнезий не реагира в охладен азот, но продължава да гори в азотна атмосфера при стайна температура до получаването на жълт магнезиев нитрид:

Берилиев нитрит се получава при температури над 1100°C.

C водорода реакцията протича при повишени температура и налягане, в резултат на което се получава съединението амоняк. Тя може да се ускори многократно ако се внесе като катализатор желязо. Амонякът се използва в множество съвременни производства:

Взаимодействието с кислород протича при висока температура около 2000°C, при което се получава азотен оксид. Реакцията няма промишлено приложение:

Веднъж попаднал в кислородна атмосфера, азотният оксид продължава да се окислява до азотен диоксид. Реакцията е интересна, защото се смесват два безцветни газа, а се получава жълто-кафяв азотен диоксид:

Трети вид оксид, който азотът образува е диазотният оксид . Той е известен под названието „ райски газ“. В тези три оксида е видимо, че азотният атом проявява +2, +4 и +1 степени на окисление. Ако към този букет от оксиди добавим и диазотен триоксид (+3), диазотен тетраоксид (+4) и диазотен пентаоксид (+5), се вижда какво разнообразие от степени на окисление може да притежава този химичен елемент. Азотът не взаимодейства директно C халогенните елементи, а съединенията му c тях се получават индиректно.

Окислители на азота

Оксокисепините на азота, според нарастване на кислородното си съдържание са съответно хипоазотиста (Н2М2О2), азотиста (НМО2) и азотна киселина (HNO3). Хипоазотистата киселина не се получава директно от оксид, за разлика от другите две:

Получаване и употреба на азот

Лабораторно азот може да се получи при термичното разлагане на натриев азид при 300°C. Подобна реакция в миналото се е използвала за активиране на въздушните възглавници в автомобилите:

Азотът като просто вещество не е толко полезен, колкото неговите химични съединения. Той обаче се използва в качеството си на суровина за тяхното получаване. Нитратите, които са азотни кислородсъдържащи соли, играят голяма роля при развитието на растенията И затова се използват като селскостопански торове. Протеините, които са съединения изградени от аминокиселини, служат 3a храна както на човека, така и на животните в скотовъдните ферми.

Съществуват и азотфиксиращи бактерии, които могат да улавят азот директно от атмосферата. Азотната киселина и амоняка са изходни суровини за множество различни по вид органични и неорганични синтези. Течният азот се използва за охлаждане и замразяване при много ниски температури.