



Антимон и Бисмут
Антимонът също е токсичен тежък метал (металоид) и свойствата му са доста сходни с тези на арсена. За разлика обаче от него, не се окислява на стайна температура и не реагира с разредени основи. Алотропиите форми на антимона са четири една стабилна метална и три нестабилни: жълта, черна и експлозивна (сребристобял). B природата най-често срещаният източник на антимон е минералът стибнит (Sb2S3), който не рядко е наричан антимонит.
.png)
Бисмутът е сребристобял метал (металоид), който притежава известна пластичност. Той реагира с оксокиселини при определени специфични условия. Може да взаимодейства както с кислород, така и със сяра, което се вижда и от факта, че най-разпространените му минерали са бисмута (Bi2O3) и бисмутита (Вi2S3). Той както и предните два елемента се използва в полупроводниковата техника.