Сяра
Сярата е следващият елемент от VIA група. Изотопите й наброяват 25 (природните са само 4), a алотропните й форми са над 30. В околната среда се среща под формата на сулфиди и сулфати в различни минерали, но също така и в свободно състояние. Тя има голямо разпространение и е позната на човека още от дълбока древност.
.png)
Физични свойства
Жълта на цвят, чистата сяра е добър изолатор и не провежда електричен ток. Най-разпространените алотропни форми са: ромбична а-сяра, която при температура над 95° се превръща в моноклинна б-сяра и стопилка, която след бавно охлаждане се трансформира в моноклинна б-сяра. Ако стопилка на сяра при 250 градуса, се излее в студена вода получава се аморфна сяра с пластични свойства. Аморфната и моноклинната б-сяра при стайна температура се превръщат в ромбична а-сяра.
Химични свойства
Сярата е типичен неметал. Интересен факт е, че тя, както и останалите елементи в групата, влиза в реакция с кислорода и се получават различни оксиди.
.png)
Едно от най-важните съединения на сярата е сярната киселина. Лабораторно тя може да се получи чрез директно изгаряне на сяра, след което отделеният серен диоксид се разтваря в разтвор на водороден пероксид:
.png)
Промишлено сярната киселина се получава от серен триоксид, но изходната суровина пак e простото вещество. Сярата реагира И С водорода, при което се получава токсичният диводороден сулфид (сероводород):
.png){kind=small}
Сярата взаимодейства директно с желязото. Тази е причината за токсичността на сероводорода, тъй като той атакува хемоглобина в кръвта (хем желязо):
.png)
Ако течният метал живак бъде разлят, тъй като парите му са токсични, сярата може да се използва за неговото неутрализиране, защото двете прости вещества реагират лесно при стайна температура:
.png){kind=small}
Сярата реагира и с алкали, като например натрий, а полученият динатриев сулфид може да се използва за получаване на полисулфиди:
.png){kind=small}
Халогенните елементи също взаимодействат със сяра.
Получаване и употреба
Сяра може да се добива от природните й находища директно или от минерала пирит, който е естествен източник на железен сулфид. В живия свят, този химичен елемент има своето неизменно място, защото е съставна част от някои аминокиселини. В миналото сяра се е използвала при изработката на черен барут, а днес както вече беше споменато и при производството на сярна киселина. Сярата намира приложение и в органичния синтез в това число и при направата на автомобилни гуми (в състава на каучука).
